Като деца не научаваме игривостта и любопитството – носим ги в себе си. Светът е място за откриване. Не знаем какво е „вредно“ или „грешно“; просто искаме да изпитаме всичко.
С времето влизаме в света на възрастните. Учим правила, отговорности и значението на времето и успеха. Това ни помага да разбираме света, но по пътя понякога губим част от детската си радост. Забравяме какво е да играем, да се смеем без причина, да си позволяваме малки награди просто така.
Двата лизалка са напомняне за тази част от нас. Детето, което още иска да опознае света, и възрастният, който се учи да отпуска контрола. Понякога всичко, което ни трябва, е малко сладост, за да се върнем към себе си.
Обратно към творбите
